12 август, 2007

Малко информация за бъдещия собственик на "Пикадили"

Намерението ми да публикувам по-често тук беше осуетено от смяна на работата ми, от която съм извънредно доволен, поне в началото. Така или иначе ангажиментът си остава, но когато времето не ми достига (а в момента е точно такъв момент) няма да се отплесвам в старание за лични приноси, а съвсем добронамерено ще публикувам интересни материали от пресата, които може и да сте пропуснали досега. Такъв ще бъде и този. Статията е от днешния брой на "Капитал" (тук с незначителни съкращения) и разказва за империята на Мирослав Мишкович, собственик на Delta Holding - компанията, която ще купи "Пикадили".
*
В Сърбия няма по-богат човек от собственика на Delta Holding Мирослав Мишкович. Списание "Forbes" го поставя на 891 място в класацията на най-богатите хора в света със състояние от 1 млрд. долара. Полското списание "Wprost" преценява богатството на Мишкович на 1.5 млрд. долара и го поставя сред 40-те най-заможни хора в някогашния комунистически лагер. За "Делта холдинг" напоследък в България се говори като за потенциален купувач на бизнеса на търговска верига "Пикадили". (Българските собственици ще запазят сградите си.) Веригата "Пикадили", която може да бъде наречена най-успешна от българските, има седем супермаркета във Варна, два в София и по един в Търново и Бургас. Основателят Георги Папуров неотдавна потвърди, че са подписали предварителен договор за продажба на мажоритарния дял с "Делта Макси", подразделението за търговия на дребно на холдинга, и очак­ват сделката да бъде финализирана в рамките на август.
*
Какъв е сръбският бизнесмен, който през "Пикадили" ще получи първия си излаз в търговията на дребно в ЕС?

Октоподът Delta Holding
Холдингът на Мишкович Delta е навсякъде в сръбската икономика. Приходите от продажбите за миналата година са 860 млн. евро, а за тази година са планирани 1.4 млрд. евро, сочи официален отчет на холдинга.

В Delta Holding работят над 16 000 души. Групата е собственик на трите вериги магазини за продажба на хранителни стоки - C Market, Pekabeta и MAXI - те имат общо над 400 обекта на най-привлекателни локации по територията на цяла Сърбия в рамките на Delta M. Като изключим кварталните магазинчета, пазаруването на дребно става предимно в магазините на Мишкович. В допълнение към това Delta M притежава и веригата хипермаркети Tempo от типа cash&carry. Те са любими на сърбите, защото цените там са по-ниски от другите действащи вериги хипермаркети - словенската Merkator, хърватската IDEA и немската МЕТRО. В момента близо 25% от покупките на сръбските потребители минават през магазините на Delta M, сочат данни, цитирани от SeeNews.
*
Delta Holding е представител на Nestle, Nivea, Panasonic, Nike, Speedo, Technics, ZARA, IANA. Собственик е на множество бутици по най-оживената търговска улица в Белград "Княз Михайло". Тя произвежда велосипеди, тютюн, храна за домашни любимци, олио, царевица, минерални торове, хартия (според някои източници е вносител на две трети от вестникарската хартия в Сърбия), хранителни стоки, зърнени храни. Холдингът притежава три хранително-вкусови комбината. Със своите 20 000 хектара обработваема земя във Войводина (северната равнинна част на страната) Delta е един от най-големите собственици в Сърбия. Седемдесет и пет процента от Delta Bank бяха продадени през 2005 г. на италианската Banca Intesa за 280 млн. евро. В застрахователното дружество Delta от 2006 г. участие имат и италианците от Generali. Холдингът се занимава и с недвижимости. Той строи първия мол в Белград, който се очак­ва да заработи през октомври-ноември тази година. По данни от сръбската преса вече 80% от площта му е наета от водещи световни марки. Инвестицията е 78 млн. евро.
*
През следващата година Delta щe отвори и мол в столицата на Черна гора Подгорица - инвестиция за 25 млн. евро. През юли беше открито и първото кафене от британската верига Costa Coffee, с която Delta sport има 15-годишен франчайзинг договор.
*
В края на осемдесетте години Мирослав Мишкович, на 61 години, е директор на химическо предприятие в Крушевац. През 1989 г. става вицепремиер на Сърбия, отговарящ за икономиката. След това се оттегля от политиката и никога повече не се намесва в нея, поне официално. Смята се, че е работел с покровителството на тогавашния президент Слободан Милошевич. (Това всъщност се говори за всички бизнесмени през деветдесетте години, а не би могло и да бъде друго в условията на международна изолация, санкции и войни.) Падането от власт на Милошевич обаче не влошава бизнеса на Мишкович. Точно обратното, през последните шест години холдингът "Делта" се разраства с шеметна скорост. А това в Сърбия не може да стане без политическа подкрепа. По публикации на пресата при правителството на Зоран Джинджич за хора на Мишкович се смятат вътрешният министър и началникът на кабинета на премиера. За Кощуница се твърди, че също е в много добри отношения с Мишкович.
*
Холдингът и цените
С окрупняване на бизнеса се постига икономия от мащаба и това би трябвало да доведе до по-ниски цени. С Мишкович обаче нещата далеч не стоят така. Често той използва монополните си позициите в търговията на дребно, за да поддържа високи цени на конкурентните продукти, а и на тези, на които е основен производител. Проучване, направено през миналата година от държавната телевизия РТС1, показа, че цените на някои основни хранителни стоки в Сърбия са по-високи от съседните страни, включително от Хърватия и Черна гора, смятани за държави с по-висок стандарт. (В Сърбия средната заплата е около 350 евро, а в Хърватия - 650 евро.) Това е особено видимо при вносните луксозни стоки, чиито цени в някои случаи надхвърлят и два пъти цената на същия продукт в България. В същото време градска легенда в Белград разказва как Мишкович поставил ултиматум на местните производители, че няма да продава продуктите им в своите магазини, ако те работят с Metro.
*
"Журналистите са най-евтиното нещо", казва Мишкович и в тази връзка холдингът се радва на медиен комфорт. Все повече обаче са публикациите, че в магазините (а те повечето са на Мишкович) се предлагат стоки с изтичащ срок на годност или с пренабита дата на производство.
*
Предстои да видим как ще се развие сръбският играч на българска почва когато, и ако, финализира сделката за магазините "Пикадили". Едно е сигурно - тук пазарът е свободен и ще става все по-конкурентен с навлизането на големите търговски вериги като френската Carrefour, дискаунтърите Plus, Penny Market, Lidl и евентуално на британския Tesco. Така че, ако настоява да пренесе монополните си практики от Сърбия, Мишкович просто ще провали един много добър бизнес, какъвто вече е този на магазините "Пикадили". Може обаче сърбинът да реши да играе по правилата. Тогава ще се разбере дали е добър бизнесмен и без да ползва политически контакти, както и може ли някой като него да поизчисти името си с пазарен бизнес.

30 юли, 2007

Профил: Пикадили

Тук трябваше да има или тема за собствените марки, или за някой от дискаунтърите, но една новина от днес ме накара да попроменя малко посоката.
Оказа се, че "Пикадили" продава бизнеса си на сръбската компания "Делта Макси". Подробности можете да прочетете тук.
Това си е сериозна новина, тъй като в една старо интервю шефът на "Пикадили" Стефан Косев обяви, че компанията действително планира да развива бизнеса до края на 2008 година, но явно интересът от страна на чуждите инвеститори е накарал мениджърите на веригата да задвижат нещата.
Това е и причината днес да се спрем малко по-подробно на въпросната верига - нещо, което планирам за всяка поотделно, като му дойде времето. Структурата на представяне на всяка една от компаниите ще бъде винаги една и съща, така че това, което днес четете за варненската компания, ще го има и за останалите - разбира се, когато е налице съответната публично достъпна информация.
И така:
Компания: "Пикадили" ЕАД
Град: Варна
Основен формат: Супермаркети
Кратка история: Компанията е собственост на "Боляри" АД, варненска фирма. Първият магазин от веригата е отворен през 1995 г. пак във Варна. Следват няколко години на активна дейност на регионално равнище, през които "Пикадили" се превръща в основен играч в морската столица, с магазини с модерна концепция (доколкото си спомням, консултанти от Холандия бяха ги съветвали). До 2005 г. във Варна има вече 5 магазина, а миналата година през юни беше открит супермаркета в Сити Център София, което беше първата стъпка към разрастване на веригата. Последваха магазини пак в София (Mall of Sofia), Варна, Бургас и Велико Търново. Общо-взето, заради голямата конкуренция в столицата това беше единственият шанс на "Пикадили" да стъпи на пазара в София - като част от голям търговски център (както варненци не пускат Billa там, така и обединените сили на разположените тук ритейлъри не позволяваха регионален играч от друга част на страната да навлезе на пазара за бързооборотни стоки със своите супермаркети). Лично мое мнение е, че това беше много хитър и в същото време успешен ход.
Към днешна дата веригата разполага с 10 магазина (Варна - 6, София - 2, Бургас - 1, Велико Търново - 1).
Общи инвестиции в магазините досега (по много груби изчисления, събрани от всеки достъпен източник): около 27 милиона Евро, повтарям, без претенции за точност.
Оборот през последните години:
2003 г. - 22.7 млн. Евро;
2004 г. - 27.6 млн. Евро;
2005 г. - 33.08 млн. Евро; за 2006 г. не успях да изровя данни.
Собствена марка (Private Label): Mr. Pics;
Търговска площ (приблизителна оценка): ок. 24000 м2;
Бъдещи планове: Привличането на сръбската компания "Делта" за стратегически инвеститор.
Това е по-важното засега, ако изскочат нови интересни факти, те ще бъдат своевременно добавяни. Следващата седмица ще разкажа повече за собствените марки.

19 юли, 2007

Българският пазар в доклада GRDI 2007

(Поради някакви проблеми с традиционния шрифт за този шаблон на блога - Georgia - се налага да премина към Verdana. Има някакво несъответствие в html кода, което някой ден може би ще успея да оправя и тогава всичко ще си дойде на мястото, но засега продължавам така...)

След доста продължителното ми отсъствие, белязано от безсънни нощи и рождени дни, дойде моментът да представя доклада на американската компания "AT Kearney" - "Global Retail Development Index 2007". Но преди това - малко предистория...

От няколко години хората от "AT Kearney" публикуват (с цел зарибяване на клиенти, естествено) такива доклади, в които оценяват степента на атрактивност на т. нар. "emerging markets" или на български с по-грубоватото "развиващи се" или "нови" пазари. България от 4 години неизменно е в челната двайсетка (с едно изключение, де), което показва, че макар и далеч от тук все пак на нашия скромен пазар му вещаят стабилно развитие поне в краткосрочен период. Така две поредни години (2004 и 2005) местният пазар заемаше фаталното, но и доста престижно 13 място по атрактивност за инвестиции идващи от сектора на търговията на дребно в световен мащаб. По онова време доста от чуждестранните вериги магазини вече бяха пуснали корени тук, други откриваха магазини и започнаха да предлагат на потребителя нови и непознати дотогава начини на пазаруване, разбира се, първоначално недостъпни за мнозина. Може би това е повлияло до голяма степен на високата позиция в "класирането" на България. Миналата година пък страната ни се "свлече" на 23-то място, тъй като консултантите решиха, че пазарът тук е започнал да се пренасища. За причините - в някой от следващите постинги.

Няма да се спирам подробно на описаното в доклада "GRDI 2007", него можете да си го прочетете и сами, като го изтеглите от тук или пък от страницата на самата компания - напълно безплатно е, както вече споменах. Тук ще разкажа само онова, което касае родния ни пазар, защото все пак нали това е идеята на блога. През 2007 година България си възвръща позагубените позиции в тази класация, като окупира 12-то място в света с общ GRDI score от 62 пункта (от възможни 100). Въпросният GRDI score е базиран на 4 големи променливи, като всяка от тях от своя страна е разделена на съставящи я променливи:

Бизнес риск и риск в самата държава (Business Country Risk) - 25%;

Атрактивност на пазара (Market Attractiveness) - 25%;

Насищане на пазара (Market Saturation) - 30% (все пак основните ползватели на доклада са веригите магазини, а те смятат нивото на конкуренцията за доста важно, нали така);

Време за реакция (Time Pressure) - 20%;

Тук няма да споря за това дали докладът е наистина адекватен на ситуацията на търговията на дребно на глобално равнище или е пълна боза - разбира се, че ще се намерят достатъчно доводи и за двете твърдения. Така или иначе от AT Kearney са се сетили, при това много хитро, трябва да им признаем, че редица макроикономически показатели могат да се навържат и да се получи кратко докладче (24 страници за целия свят), което обаче да им донесе (вероятно) луди пари. Пък и от гледна точка на имиджа си е направо удар в десятката...

Прекалено много с отплеснах - та България е на 12-то място в света по въпросния GRDI score. Най-много (съвсем логично) имат "трите звяра" - Индия, Русия и Китай. Не само защото имат меганаселение, а и защото търговските вериги са в луда надпревара коя да открие повече магазини. Но "хубавото" при нас (поне, за да можем да се хвалим) е, че страната е оценена по-високо от съседна Турция, че и от Словения и Хърватска дори (което пак е нормално, тъй като в последните две пазарът вече е достатъчно наситен).

България само за 4 години преминава от растящ (peaking) към наситен пазар (declining). С прости думи това означава, че доста бързо на свития ни пазар са се настанили основните играчи, отворили са своите магазини и сега подготвят народонаселението за въвеждането (то започна миналата година) на новите формати - дискаунтъри и хипермаркети (между другото германската "HIT" малко подрани със стъпването на пазара, но засега удържа напрежението и не дава признаци, че ще се изтегля, въпреки че имаше и такива слухове).

На трета страница в GRDI 2007 има доста интересна табличка, която показва какво се случва на пазарите в различните етапи от тяхното развитие - формулата почти навсякъде е една и съща, дори и в България, но тук нещата се ускориха изведнъж главно заради забавеното навлизане на дискаунтърите. Повод за национална гордост е и забележката на авторите на доклада, че България е била "звездата" в региона, след като само за година си е върнала старите позиции, даже с леко подобрение. Изобщо целият регион - Източна Европа - е определен за един от най-стабилно развиващите се в света по отношение на ритейла. Но това не е нищо ново, за него се говори още от началото на века. Изобщо за бъдещите инвестиции на "Карфур", "Доле" (ХИТ) и "Шварц" (Кауфланд и Лидл) в България се говори с доста оптимизъм, но пък затова като силен играч погрешно се определя и "Мигрос Тюрк" (Рамстор), които вече разпродадоха магазините си и си тръгнаха от тук. Покрай всичко останало не е пропуснато и еврочленството ни заедно с Румъния, като още един положителен фактор за развитие на пазара.

Е, за 24 страници доклад и това не е малко... Следва разказ (както беше уговорено) за веригите, които все още не са открили магазините си тук, но ужасно много искат да го направят час по-скоро - ще започнем с "Плюс" и "Пени Маркет".

Но някой друг път:) Обещавам, че ще е скоро!


12 юли, 2007

Пауза

Поради еди-какви си обстоятелства имаше малко забавяне в обновяването на темите за блога... Надявам се от началото на следващата седмица това да се промени. Дори съм планирал за какво ще си говорим в следващите теми.
Едно малко уточнение - дадох си сметка, че всяка новинка за пазара на дребно ще бъде прекалено досадна за читателя, затова занапред ще обръщам повече внимание на общите тенденции при търговията с бързооборотни стоки в България, както и на специални интервюта или изследвания, които си заслужава да бъдат представени.
Първоначално смятам да ви разкажа за доклада на AT Kearney, който тази компания публикува всяка година - "Global Retail Development Index" - през 2007 г. България е на 12-то място в света по атрактивност на пазара (малко пресилено, струва ми се), а има и още интересни неща вътре. Това в следващия пост.
След това повечко внимание ще обърна на собствените марки - идеята, основните марки, продажбите в България и света и т.н.
Ще стане въпрос и за онези вериги, които "точат зъби" да открият първите си магазини тук - какво ги спира и какво ги кара да бързат.
Всичко това следва.
Междувременно, ако някой се интересува от определен въпрос относно веригите магазини или бързооборотните стоки, мога да се ангажирам да изнамеря каквото имам по темата и да го представя на вашето внимание. Адресът, който проверявам най-често е konxompax@mail.bg, но скоро ще направя и специален такъв, който ще обслужва само питания по темата.
Така че - до следващата седмица:)

02 юли, 2007

"Фама" купена от испански инвестиционен фонд

Испанският инвестиционен фонд GED е новият собственик на компанията за млечни продукти "Фама", съобщи агенция SeeNews, цитирайки Анка Йонеску, инвестиционен директор в GED Capital Development. Това е втората сделка през последните месеци, при която българска компания от млечния сектор стана собственост на чужд инвеститор.
Цената на сделката е 9 млн. евро. Новият собственик планира да разшири производството и позициите на "Фама". Млечната компания е производител на продуктите с марката "Роса". През миналата година тя започна процес на консолидацията на млечния пазар в Североизточния регион с купуването на своя конкурент "Сердика 90".
Наскоро гръцката компания за храни "Вивартиа" стана собственик на друг водещ производител в млечния бранш - ОМК. Двете сделки доказват потенциала на българския млечен пазар, коментират представители от сектора. "Фама" произвежда широка гама от млечни продукти - кашкавал, краве и овче сирене, кисело мляко, краве масло, овче и биволско кисело мляко, айрян, заквасена сметана и други продукти. Доскоро компанията беше силна предимно в региона на Североизточна България, а от известно време засили дистрибуцията на продуктите си и на национално ниво, не без помощта на супермаркети "Пикадили". Дружеството е създадено през 1991 г. и има няколко производствени звена в региона на Варна.

01 юли, 2007

Дискаунтърите и "удобните магазини" - непознатите на пазара

Каквото и да говорят изследванията (особено тези на чуждестранни компании за изследване на пазара, които нямат пряк досег с българския такъв и пишат в докладите си тотални глупости – скоро ще дам и примери), в нашата страна нямаме хард дискаунтър или convenience store (‘удобен магазин’) от чист тип. Не че не им е дошло времето. Като правило тези типове магазини се появяват в дадена страна, когато търговията й достигне зрялост, тоест, когато вече има големи търговски вериги от западен тип с установена политика на цени и промоции. Такива имаме доста в България и особено през последните две-три години се наблюдава едно изключително ускорено развитие на пазара в тази посока.

Но преди всичко, да си изясним какво означават двете понятия.


Дискаунтърите са магазини за продажба на стоки на ниски цени. Постигат ги поне по четири линии – 1) малко служители с ниски заплати, 2) минимални разходи за поддръжка и оборудване, 3) оптимизирани разходи за доставка (купуват наведнъж големи количества или ходят сами да си доставят стоката). Освен това 4) продават ограничен асортимент от евтини стоки и марки, в това число и собствени (дори предимно собствени – т.нар. “private labels”). Философията на успеха им се корени в ниските и атрактивни цени, които се компенсират от големия оборот. Евтините магазини работят в промеждутъка между крайните продажни цени на супермаркетите и промоционалните им цени (понякога при акция цените падат с над 15%).

Ето как дискаунтърът формира цената в общия случай:

1. Той комуникира направо с производителя (обемът му позволява този ход) и договаря директно цената с него. Производителят със или без много пазарене му дава цена близка до тази на дистрибуторите си – първа сериозна отстъпка.
2. Дефинират се група стоки с най-високо търсене и потребление (хляб, мляко, яйца, някой видове меса, олио и прочее), който дискаунтърите продават с много ниска надценка, понякога дори само с 5-10% (понякога и по-малко). Печелят добре от тях, заради големия им оборот и бързото им завъртане. Това обаче ги изстрелва в очите на хората като особено евтино място и спиралата се завърта в тяхна полза: евтино --> повече хора --> по-голям обем продажби --> повече възможности за ниски цени --> повече хора.
3. Има ниски разходи заради стегната политика и най-вече заради голямата си площ. Това допълнително им помага за излизане на сметките.
4. Още с първоначалното зареждане (листване) на стока, те договарят с производителите освен цените, така и участията в брошурите за цяла година и съответните ценови промоции. В повечето случай те договарят промоцията така, че ниската цена да им бъде дадена поне седмица преди или след (понякога и двете възможности) старта на самата промоция. От своя страна те се ангажират със закупуването на сериозно количество от стоката, но имат възможност преди или след промоцията да си продават на обикновените цени, но стока, закупена като за промоция – така се генерира по-голям приход и сметките отново са с положителен знак. Това е само част от политиката им, но до голяма степен изяснява картината.
Ясно е, че малък магазин не може да отговори на тези условия. Това беше причината да се организира и веригата, ползваща унгарско ноу-хауЦБА България (CBA Bulgaria). Те организираха търговците в една група, така, че да отговорят на условията да договарят директно с производителя и да имат силата на брошурите, голямата площ и ефективните разходи.

А какво представляват „удобните магазини”:
Това е система, която не съществува в страната (с малки изключения, бледо копие на оригинала), но е изключително успешна навсякъде по света. Говорим за обект близо до хората (както са малките квартални магазини), с малка търговска площ, но с добре организиран асортимент и начин на продажби. В подобен магазин се продават около 2500 – 3500 артикула. От правилно управлявани удобни магазини се печели отлично и това позволява изграждането на франчайзинг от стабилна мрежа обекти.

Това е бизнес насочен в друга ниша на пазара и удовлетворява съвсем различна потребност на клиентите, която дискаунтъра не може да задоволи. Докато при дискаунтъра клиентите отиват, за да пазаруват евтино и това е движещият им мотив, при удобните магазини потребителите пазаруват неща, които наистина им трябват и за покупката на които не искат да губят време. Тук цената не е от решаващо значение и обикновено е по-висока от тази за същия продукт в супермаркет например, както и доста по-висока от цената в търговските обекти на дискаунтърите. При удобните магазини работното време обикновено е удължено (до късните часове на нощта) и дори да се работи на 24-часов принцип, за да бъдат подръка на работещите до късно клиенти.

В България се очаква в близко бъдеще да стъпят три много големи дискаунтно ориентирани вериги – Lidl, Penny Market и Plus. В момента те купуват терени и строят магазини, но доколкото знам, никоя от тях не се е ангажирала с точна дата на отварянето на първия магазин. Все пак е съвсем вероятно да съм пропуснал някоя подобна новина, така че моля ако има такава някой да ме поправи.

Що се отнася до „удобните магазини”, от „Фамилия” твърдят, че ще развиват тази концепция. Упорито се носят слухове (непотвърдени), че Христо Попов, който беше бивш изпълнителен директор на „Фамилия” също мисли в тази посока. Така или иначе в чист вид двата типа магазини все още ги няма тук. Предстои много интересна развръзка, от която най-печеливши може би ще се окажем ние, потребителите...

По материали от сп. «Progressive Magazine», сп. «Регал» и други източници.

30 юни, 2007

За типовете магазини

Нека да започнем с тази тема, тъй като в своите публични изяви прекалено много автори, а и собственици на магазини не правят разграничение между хипермаркет и супермаркет (например Мега Марина в Пловдив). А това все пак е важно...
Не претендирам за изчерпателност на дефинициите - ако някой може да внесе допълнителна яснота или да ме коригира, ако съм написал нещо невярно, моля нека го направи на konxompax@mail.bg със Subject: RetailBG (иначе има голяма опасност да изтрия мейла). Обещавам да публикувам всички корекции, които ще помогнат за по-доброто разбиране и за по-точното отразяване на действителността на нашия пазар, като посоча и "виновника" за тези корекции. Ще се опитам долните дефиниции да не бъдат прекалено суховати и трудносмилаеми, затова ги представям в по-достъпен вид. Разбира се, в повечето случаи в реалния живот типовете магазини не са така ясно определени, възможно е да има отклонения от зададените тук характеристики.
А сега - към темата:

Накратко - типът на един магазин, в който се предлагат хранителни стоки, се определя от няколко важни фактора: 1) търговска площ; 2) брой каси; 3) асортимент; 4) целева група клиенти и т.н. В България към днешна дата имаме няколко основни типа магазини:

Малки квартални магазини - разположени са в оживени жилищни квартали, имат търговска площ под 20 кв. м., разполагат с една каса (в краен случай две). Предлагат относително малък брой продукти, предимно такива от първа необходимост. Рядко в тях можете да намерите повече от две-три марки кисело мляко или паста за зъби например. Целевата им група клиенти са предимно хора, които искат да си купят нещо набързо и не им се разкарва до по-отдалечените големи магазини. Тези хора се обслужват от продавач зад щанд.
Напоследък малките квартални магазини често се бъркат с т.нар. convenience stores (или "удобни магазини"), но има разлика, която ще изясня в някоя от следващите теми.

Мини маркети (на английски в доста изследвания се използва и "superette") - пак са близо до потребителя, в сърцето на квартала, но имат по-голяма търговска площ. Предимно на самообслужване и с по-разнообразен асортимент. Разполагат с до 4 каси. Като пример мога да посоча магазини "345".

Супермаркети - разполагат с много голяма търговска площ (обикновено над 1000 кв. м. и докъм 3500 кв. м.), 4-15 каси и голям паркинг за автомобилите на клиентите. Много широк асортимент от стоки, предимно хранителни. Типични представители са "Билла" и "Пикадили", въпреки че австрийската верига се доближава като характеристики (в някои магазини) до хипермаркетите.

Хипермаркети - най-големи като търговска площ (над 3000 кв.м.), обикновено са разположени в покрайнините на града (именно поради огромната им площ). Таргет група са им "мобилните" потребители, пазаруващи големи количества за по-голям период от време, ползващи автомобил. Имат много голям паркинг за автомобили на клиентите. Често разполагат и с над 15 каси. Огромен брой артикули (над 30 000). Голям дял имат нехранителните стоки (често над 40, а понякога и над 50%). Засега единственият чист като тип хипермаркет в България е "ХИТ" с двата магазина в столицата.

Дискаунтъри - те се делят на два основни типа - хард и софт дискаунтъри (и това ще бъде разгледано в отделна тема - ето, че започнаха да се роят). В България "Кауфланд" е типичен софт дискаунтър. Голяма площ на магазина, голям брой на т.нар. private labels (или собствени марки (нова тема - като са готови тук ще сложа и линкове) на веригата магазини, които се продават само в рамките на собствените й търговски обекти). Шокови ценови намаления на ключови продукти, към които потребителите са особено чувствителни (например плодове или пък основни хранителни продукти). Софт дискаунтър в чист вид все още нямаме в България, въпреки че някои такива вериги в момента купуват земи и строят магазините си, но все още не са ги отворили.

Кеш&Кери - типичен и единствен представител засега е "МЕТРО". Тези магазини работят предимно с професионалисти - ресторанти, заведения, хотели и т.н. Продават основно на едро, продуктите са на стекове (т.нар. МЕТРО единици), площта на магазините им е огромна, надвишава дори тази на хипермаркетите. Голям дял имат нехранителните продукти. Изискване към клиентите на "МЕТРО" е да притежават клиентска карта, която се издава само срещу документ за регистрирана и действаща фирма. С други думи един обикновен човек не може да напазарува в Кеш&Кери магазин, освен ако не вземе клиентска карта от някой познат. Тези клиентски карти позволяват на компанията да следи какви потребители (като тип фирма) какво пазаруват и по този начин да оптимизира клиентската си политика.

Това е съвсем накратко. Следват нови теми, където ще се спрем поотделно на всеки един от споменатите типове и ще разгледаме тяхната история на българския пазар. Надявам се първата тема тук да Ви е поднесла интересна и полезна информация и най-важното - да Ви накара да очаквате следващата:)