За типовете магазини
Нека да започнем с тази тема, тъй като в своите публични изяви прекалено много автори, а и собственици на магазини не правят разграничение между хипермаркет и супермаркет (например Мега Марина в Пловдив). А това все пак е важно...
Не претендирам за изчерпателност на дефинициите - ако някой може да внесе допълнителна яснота или да ме коригира, ако съм написал нещо невярно, моля нека го направи на konxompax@mail.bg със Subject: RetailBG (иначе има голяма опасност да изтрия мейла). Обещавам да публикувам всички корекции, които ще помогнат за по-доброто разбиране и за по-точното отразяване на действителността на нашия пазар, като посоча и "виновника" за тези корекции. Ще се опитам долните дефиниции да не бъдат прекалено суховати и трудносмилаеми, затова ги представям в по-достъпен вид. Разбира се, в повечето случаи в реалния живот типовете магазини не са така ясно определени, възможно е да има отклонения от зададените тук характеристики.
А сега - към темата:
Накратко - типът на един магазин, в който се предлагат хранителни стоки, се определя от няколко важни фактора: 1) търговска площ; 2) брой каси; 3) асортимент; 4) целева група клиенти и т.н. В България към днешна дата имаме няколко основни типа магазини:
Малки квартални магазини - разположени са в оживени жилищни квартали, имат търговска площ под 20 кв. м., разполагат с една каса (в краен случай две). Предлагат относително малък брой продукти, предимно такива от първа необходимост. Рядко в тях можете да намерите повече от две-три марки кисело мляко или паста за зъби например. Целевата им група клиенти са предимно хора, които искат да си купят нещо набързо и не им се разкарва до по-отдалечените големи магазини. Тези хора се обслужват от продавач зад щанд.
Напоследък малките квартални магазини често се бъркат с т.нар. convenience stores (или "удобни магазини"), но има разлика, която ще изясня в някоя от следващите теми.
Мини маркети (на английски в доста изследвания се използва и "superette") - пак са близо до потребителя, в сърцето на квартала, но имат по-голяма търговска площ. Предимно на самообслужване и с по-разнообразен асортимент. Разполагат с до 4 каси. Като пример мога да посоча магазини "345".
Супермаркети - разполагат с много голяма търговска площ (обикновено над 1000 кв. м. и докъм 3500 кв. м.), 4-15 каси и голям паркинг за автомобилите на клиентите. Много широк асортимент от стоки, предимно хранителни. Типични представители са "Билла" и "Пикадили", въпреки че австрийската верига се доближава като характеристики (в някои магазини) до хипермаркетите.
Хипермаркети - най-големи като търговска площ (над 3000 кв.м.), обикновено са разположени в покрайнините на града (именно поради огромната им площ). Таргет група са им "мобилните" потребители, пазаруващи големи количества за по-голям период от време, ползващи автомобил. Имат много голям паркинг за автомобили на клиентите. Често разполагат и с над 15 каси. Огромен брой артикули (над 30 000). Голям дял имат нехранителните стоки (често над 40, а понякога и над 50%). Засега единственият чист като тип хипермаркет в България е "ХИТ" с двата магазина в столицата.
Дискаунтъри - те се делят на два основни типа - хард и софт дискаунтъри (и това ще бъде разгледано в отделна тема - ето, че започнаха да се роят). В България "Кауфланд" е типичен софт дискаунтър. Голяма площ на магазина, голям брой на т.нар. private labels (или собствени марки (нова тема - като са готови тук ще сложа и линкове) на веригата магазини, които се продават само в рамките на собствените й търговски обекти). Шокови ценови намаления на ключови продукти, към които потребителите са особено чувствителни (например плодове или пък основни хранителни продукти). Софт дискаунтър в чист вид все още нямаме в България, въпреки че някои такива вериги в момента купуват земи и строят магазините си, но все още не са ги отворили.
Кеш&Кери - типичен и единствен представител засега е "МЕТРО". Тези магазини работят предимно с професионалисти - ресторанти, заведения, хотели и т.н. Продават основно на едро, продуктите са на стекове (т.нар. МЕТРО единици), площта на магазините им е огромна, надвишава дори тази на хипермаркетите. Голям дял имат нехранителните продукти. Изискване към клиентите на "МЕТРО" е да притежават клиентска карта, която се издава само срещу документ за регистрирана и действаща фирма. С други думи един обикновен човек не може да напазарува в Кеш&Кери магазин, освен ако не вземе клиентска карта от някой познат. Тези клиентски карти позволяват на компанията да следи какви потребители (като тип фирма) какво пазаруват и по този начин да оптимизира клиентската си политика.
Това е съвсем накратко. Следват нови теми, където ще се спрем поотделно на всеки един от споменатите типове и ще разгледаме тяхната история на българския пазар. Надявам се първата тема тук да Ви е поднесла интересна и полезна информация и най-важното - да Ви накара да очаквате следващата:)
Не претендирам за изчерпателност на дефинициите - ако някой може да внесе допълнителна яснота или да ме коригира, ако съм написал нещо невярно, моля нека го направи на konxompax@mail.bg със Subject: RetailBG (иначе има голяма опасност да изтрия мейла). Обещавам да публикувам всички корекции, които ще помогнат за по-доброто разбиране и за по-точното отразяване на действителността на нашия пазар, като посоча и "виновника" за тези корекции. Ще се опитам долните дефиниции да не бъдат прекалено суховати и трудносмилаеми, затова ги представям в по-достъпен вид. Разбира се, в повечето случаи в реалния живот типовете магазини не са така ясно определени, възможно е да има отклонения от зададените тук характеристики.
А сега - към темата:
Накратко - типът на един магазин, в който се предлагат хранителни стоки, се определя от няколко важни фактора: 1) търговска площ; 2) брой каси; 3) асортимент; 4) целева група клиенти и т.н. В България към днешна дата имаме няколко основни типа магазини:
Малки квартални магазини - разположени са в оживени жилищни квартали, имат търговска площ под 20 кв. м., разполагат с една каса (в краен случай две). Предлагат относително малък брой продукти, предимно такива от първа необходимост. Рядко в тях можете да намерите повече от две-три марки кисело мляко или паста за зъби например. Целевата им група клиенти са предимно хора, които искат да си купят нещо набързо и не им се разкарва до по-отдалечените големи магазини. Тези хора се обслужват от продавач зад щанд.
Напоследък малките квартални магазини често се бъркат с т.нар. convenience stores (или "удобни магазини"), но има разлика, която ще изясня в някоя от следващите теми.
Мини маркети (на английски в доста изследвания се използва и "superette") - пак са близо до потребителя, в сърцето на квартала, но имат по-голяма търговска площ. Предимно на самообслужване и с по-разнообразен асортимент. Разполагат с до 4 каси. Като пример мога да посоча магазини "345".
Супермаркети - разполагат с много голяма търговска площ (обикновено над 1000 кв. м. и докъм 3500 кв. м.), 4-15 каси и голям паркинг за автомобилите на клиентите. Много широк асортимент от стоки, предимно хранителни. Типични представители са "Билла" и "Пикадили", въпреки че австрийската верига се доближава като характеристики (в някои магазини) до хипермаркетите.
Хипермаркети - най-големи като търговска площ (над 3000 кв.м.), обикновено са разположени в покрайнините на града (именно поради огромната им площ). Таргет група са им "мобилните" потребители, пазаруващи големи количества за по-голям период от време, ползващи автомобил. Имат много голям паркинг за автомобили на клиентите. Често разполагат и с над 15 каси. Огромен брой артикули (над 30 000). Голям дял имат нехранителните стоки (често над 40, а понякога и над 50%). Засега единственият чист като тип хипермаркет в България е "ХИТ" с двата магазина в столицата.
Дискаунтъри - те се делят на два основни типа - хард и софт дискаунтъри (и това ще бъде разгледано в отделна тема - ето, че започнаха да се роят). В България "Кауфланд" е типичен софт дискаунтър. Голяма площ на магазина, голям брой на т.нар. private labels (или собствени марки (нова тема - като са готови тук ще сложа и линкове) на веригата магазини, които се продават само в рамките на собствените й търговски обекти). Шокови ценови намаления на ключови продукти, към които потребителите са особено чувствителни (например плодове или пък основни хранителни продукти). Софт дискаунтър в чист вид все още нямаме в България, въпреки че някои такива вериги в момента купуват земи и строят магазините си, но все още не са ги отворили.
Кеш&Кери - типичен и единствен представител засега е "МЕТРО". Тези магазини работят предимно с професионалисти - ресторанти, заведения, хотели и т.н. Продават основно на едро, продуктите са на стекове (т.нар. МЕТРО единици), площта на магазините им е огромна, надвишава дори тази на хипермаркетите. Голям дял имат нехранителните продукти. Изискване към клиентите на "МЕТРО" е да притежават клиентска карта, която се издава само срещу документ за регистрирана и действаща фирма. С други думи един обикновен човек не може да напазарува в Кеш&Кери магазин, освен ако не вземе клиентска карта от някой познат. Тези клиентски карти позволяват на компанията да следи какви потребители (като тип фирма) какво пазаруват и по този начин да оптимизира клиентската си политика.
Това е съвсем накратко. Следват нови теми, където ще се спрем поотделно на всеки един от споменатите типове и ще разгледаме тяхната история на българския пазар. Надявам се първата тема тук да Ви е поднесла интересна и полезна информация и най-важното - да Ви накара да очаквате следващата:)
