30 юли, 2007
19 юли, 2007
Българският пазар в доклада GRDI 2007
(Поради някакви проблеми с традиционния шрифт за този шаблон на блога - Georgia - се налага да премина към Verdana. Има някакво несъответствие в html кода, което някой ден може би ще успея да оправя и тогава всичко ще си дойде на мястото, но засега продължавам така...)
След доста продължителното ми отсъствие, белязано от безсънни нощи и рождени дни, дойде моментът да представя доклада на американската компания "AT Kearney" - "Global Retail Development Index 2007". Но преди това - малко предистория...
От няколко години хората от "AT Kearney" публикуват (с цел зарибяване на клиенти, естествено) такива доклади, в които оценяват степента на атрактивност на т. нар. "emerging markets" или на български с по-грубоватото "развиващи се" или "нови" пазари. България от 4 години неизменно е в челната двайсетка (с едно изключение, де), което показва, че макар и далеч от тук все пак на нашия скромен пазар му вещаят стабилно развитие поне в краткосрочен период. Така две поредни години (2004 и 2005) местният пазар заемаше фаталното, но и доста престижно 13 място по атрактивност за инвестиции идващи от сектора на търговията на дребно в световен мащаб. По онова време доста от чуждестранните вериги магазини вече бяха пуснали корени тук, други откриваха магазини и започнаха да предлагат на потребителя нови и непознати дотогава начини на пазаруване, разбира се, първоначално недостъпни за мнозина. Може би това е повлияло до голяма степен на високата позиция в "класирането" на България. Миналата година пък страната ни се "свлече" на 23-то място, тъй като консултантите решиха, че пазарът тук е започнал да се пренасища. За причините - в някой от следващите постинги.
Няма да се спирам подробно на описаното в доклада "GRDI 2007", него можете да си го прочетете и сами, като го изтеглите от тук или пък от страницата на самата компания - напълно безплатно е, както вече споменах. Тук ще разкажа само онова, което касае родния ни пазар, защото все пак нали това е идеята на блога. През 2007 година България си възвръща позагубените позиции в тази класация, като окупира 12-то място в света с общ GRDI score от 62 пункта (от възможни 100). Въпросният GRDI score е базиран на 4 големи променливи, като всяка от тях от своя страна е разделена на съставящи я променливи:
Бизнес риск и риск в самата държава (Business Country Risk) - 25%;
Атрактивност на пазара (Market Attractiveness) - 25%;
Насищане на пазара (Market Saturation) - 30% (все пак основните ползватели на доклада са веригите магазини, а те смятат нивото на конкуренцията за доста важно, нали така);
Време за реакция (Time Pressure) - 20%;
Тук няма да споря за това дали докладът е наистина адекватен на ситуацията на търговията на дребно на глобално равнище или е пълна боза - разбира се, че ще се намерят достатъчно доводи и за двете твърдения. Така или иначе от AT Kearney са се сетили, при това много хитро, трябва да им признаем, че редица макроикономически показатели могат да се навържат и да се получи кратко докладче (24 страници за целия свят), което обаче да им донесе (вероятно) луди пари. Пък и от гледна точка на имиджа си е направо удар в десятката...
Прекалено много с отплеснах - та България е на 12-то място в света по въпросния GRDI score. Най-много (съвсем логично) имат "трите звяра" - Индия, Русия и Китай. Не само защото имат меганаселение, а и защото търговските вериги са в луда надпревара коя да открие повече магазини. Но "хубавото" при нас (поне, за да можем да се хвалим) е, че страната е оценена по-високо от съседна Турция, че и от Словения и Хърватска дори (което пак е нормално, тъй като в последните две пазарът вече е достатъчно наситен).
България само за 4 години преминава от растящ (peaking) към наситен пазар (declining). С прости думи това означава, че доста бързо на свития ни пазар са се настанили основните играчи, отворили са своите магазини и сега подготвят народонаселението за въвеждането (то започна миналата година) на новите формати - дискаунтъри и хипермаркети (между другото германската "HIT" малко подрани със стъпването на пазара, но засега удържа напрежението и не дава признаци, че ще се изтегля, въпреки че имаше и такива слухове).
На трета страница в GRDI 2007 има доста интересна табличка, която показва какво се случва на пазарите в различните етапи от тяхното развитие - формулата почти навсякъде е една и съща, дори и в България, но тук нещата се ускориха изведнъж главно заради забавеното навлизане на дискаунтърите. Повод за национална гордост е и забележката на авторите на доклада, че България е била "звездата" в региона, след като само за година си е върнала старите позиции, даже с леко подобрение. Изобщо целият регион - Източна Европа - е определен за един от най-стабилно развиващите се в света по отношение на ритейла. Но това не е нищо ново, за него се говори още от началото на века. Изобщо за бъдещите инвестиции на "Карфур", "Доле" (ХИТ) и "Шварц" (Кауфланд и Лидл) в България се говори с доста оптимизъм, но пък затова като силен играч погрешно се определя и "Мигрос Тюрк" (Рамстор), които вече разпродадоха магазините си и си тръгнаха от тук. Покрай всичко останало не е пропуснато и еврочленството ни заедно с Румъния, като още един положителен фактор за развитие на пазара.
Е, за 24 страници доклад и това не е малко... Следва разказ (както беше уговорено) за веригите, които все още не са открили магазините си тук, но ужасно много искат да го направят час по-скоро - ще започнем с "Плюс" и "Пени Маркет".
Но някой друг път:) Обещавам, че ще е скоро!
Публикувано от Христо Радичев в 8:22 сл.об. 0 коментара
12 юли, 2007
Пауза
Публикувано от Христо Радичев в 10:33 сл.об. 2 коментара
02 юли, 2007
"Фама" купена от испански инвестиционен фонд
Публикувано от Христо Радичев в 7:53 сл.об. 0 коментара
01 юли, 2007
Дискаунтърите и "удобните магазини" - непознатите на пазара
Но преди всичко, да си изясним какво означават двете понятия.
Дискаунтърите са магазини за продажба на стоки на ниски цени. Постигат ги поне по четири линии – 1) малко служители с ниски заплати, 2) минимални разходи за поддръжка и оборудване, 3) оптимизирани разходи за доставка (купуват наведнъж големи количества или ходят сами да си доставят стоката). Освен това 4) продават ограничен асортимент от евтини стоки и марки, в това число и собствени (дори предимно собствени – т.нар. “private labels”). Философията на успеха им се корени в ниските и атрактивни цени, които се компенсират от големия оборот. Евтините магазини работят в промеждутъка между крайните продажни цени на супермаркетите и промоционалните им цени (понякога при акция цените падат с над 15%).
Ето как дискаунтърът формира цената в общия случай:
1. Той комуникира направо с производителя (обемът му позволява този ход) и договаря директно цената с него. Производителят със или без много пазарене му дава цена близка до тази на дистрибуторите си – първа сериозна отстъпка.
2. Дефинират се група стоки с най-високо търсене и потребление (хляб, мляко, яйца, някой видове меса, олио и прочее), който дискаунтърите продават с много ниска надценка, понякога дори само с 5-10% (понякога и по-малко). Печелят добре от тях, заради големия им оборот и бързото им завъртане. Това обаче ги изстрелва в очите на хората като особено евтино място и спиралата се завърта в тяхна полза: евтино --> повече хора --> по-голям обем продажби --> повече възможности за ниски цени --> повече хора.
3. Има ниски разходи заради стегната политика и най-вече заради голямата си площ. Това допълнително им помага за излизане на сметките.
4. Още с първоначалното зареждане (листване) на стока, те договарят с производителите освен цените, така и участията в брошурите за цяла година и съответните ценови промоции. В повечето случай те договарят промоцията така, че ниската цена да им бъде дадена поне седмица преди или след (понякога и двете възможности) старта на самата промоция. От своя страна те се ангажират със закупуването на сериозно количество от стоката, но имат възможност преди или след промоцията да си продават на обикновените цени, но стока, закупена като за промоция – така се генерира по-голям приход и сметките отново са с положителен знак. Това е само част от политиката им, но до голяма степен изяснява картината.
Ясно е, че малък магазин не може да отговори на тези условия. Това беше причината да се организира и веригата, ползваща унгарско ноу-хау – ЦБА България (CBA Bulgaria). Те организираха търговците в една група, така, че да отговорят на условията да договарят директно с производителя и да имат силата на брошурите, голямата площ и ефективните разходи.
А какво представляват „удобните магазини”:
Това е система, която не съществува в страната (с малки изключения, бледо копие на оригинала), но е изключително успешна навсякъде по света. Говорим за обект близо до хората (както са малките квартални магазини), с малка търговска площ, но с добре организиран асортимент и начин на продажби. В подобен магазин се продават около 2500 – 3500 артикула. От правилно управлявани удобни магазини се печели отлично и това позволява изграждането на франчайзинг от стабилна мрежа обекти.
Това е бизнес насочен в друга ниша на пазара и удовлетворява съвсем различна потребност на клиентите, която дискаунтъра не може да задоволи. Докато при дискаунтъра клиентите отиват, за да пазаруват евтино и това е движещият им мотив, при удобните магазини потребителите пазаруват неща, които наистина им трябват и за покупката на които не искат да губят време. Тук цената не е от решаващо значение и обикновено е по-висока от тази за същия продукт в супермаркет например, както и доста по-висока от цената в търговските обекти на дискаунтърите. При удобните магазини работното време обикновено е удължено (до късните часове на нощта) и дори да се работи на 24-часов принцип, за да бъдат подръка на работещите до късно клиенти.
В България се очаква в близко бъдеще да стъпят три много големи дискаунтно ориентирани вериги – Lidl, Penny Market и Plus. В момента те купуват терени и строят магазини, но доколкото знам, никоя от тях не се е ангажирала с точна дата на отварянето на първия магазин. Все пак е съвсем вероятно да съм пропуснал някоя подобна новина, така че моля ако има такава някой да ме поправи.
Що се отнася до „удобните магазини”, от „Фамилия” твърдят, че ще развиват тази концепция. Упорито се носят слухове (непотвърдени), че Христо Попов, който беше бивш изпълнителен директор на „Фамилия” също мисли в тази посока. Така или иначе в чист вид двата типа магазини все още ги няма тук. Предстои много интересна развръзка, от която най-печеливши може би ще се окажем ние, потребителите...
По материали от сп. «Progressive Magazine», сп. «Регал» и други източници.
Публикувано от Христо Радичев в 2:06 сл.об. 0 коментара